Критериите за изключване се използват за отрицателен скрининг. Сертифициращите организации или инвеститорите посочват определени бизнес области или дейности, които не желаят да включат в портфолиото си. Компаниите, опериращи в тези области, престават да бъдат подкрепяни с капитал. Посочените критерии не е задължително да са критерии за устойчивост. Те могат да бъдат и с религиозен или географски характер, например.

Критериите за изключване често се третират с праг, което означава, че доходът от определена противоречива бизнес област не трябва да надвишава определен процентен праг.

Вижте също „Деинвестиране“.